Един мъж на 53 години тлее в софийска болница. Диагнозата е безнадеждна - цироза. Обречен е. При поредната визитация някой от екипа лекари панически констатира: "Развил е туберкулоза!"
И пациент е изхвърлен на улицата. Да се оправя както може... И той се "оправя" - умира дни по-късно в ръцете на брат си.
Този пациент е известният художник Димитър Лалев. Ценителите на изобразителното изкуство не са безразлични към неговите необикновени, огрени от светлина картини, наситени със смирение, покой и състрадание. Което на него приживе му беше отказано. Митко си отиде от този свят така незабелязано, че до ден днешен дори в средите на художниците не знаят, че от 2 г. го няма.
Животът му беше ад.
Отказа да живее, твърдят някои от неговите близки. "Не, напротив, накрая оцени какво губи, вкопчи се в дните си, в изкуството си, но беше вече късно. Беше стабилен мъж. Стопи се с 40-50 кг. Стана сянка. Ракът го порази светкавично. Оказа се, че няма никаква туберкулоза - казва пък брат му Любо, който е бил до него през последните му дни.
Димитър Лалев е пример за изящество и майсторство за колекционерите на картини. Престижно е да имаш негови работи в сбирката си. Но името му гръмна в неделя, когато сем. Светослава и Димитър Тадаръкови поднесоха на Ахмед Доган като подарък за рождения му ден огромен негов портрет, рисуван от Лалев през 1984 г.
"Таня Желязкова - първата съпруга на Ахмед Доган и майка на сина му Демир, спомена преди 10-ина години, че съществува такъв портрет - разказва Светослава Тадаръкова. - Правен бил от карловския художник Димитър Лалев. Решихме да го изненадаме, като издирим тази работа. Дълго време мислехме, че се е загубила. Тя е показвана на изложба на ул. "Раковски" в галерия близо до НАТФИЗ и толкова. Изложбата е била знакова - самият Лалев я нарича "Вратите", защото всички картини - само портрети, са високи. Оказа се, че художникът беше я завил на руло и бутнал в ъгъла - цяло чудо е, че се е запазила. Купихме я, рамкирахме я и я показахме на Доган. Той се просълзи. Направо беше страшно да се види неговата реакция на този портрет. Годината беше 1999-а. ДПС не бяха на власт. Беше им много трудно. Също като по времето, когато е рисуван портретът.
“Това е от най-тежкия период в живота ми, когато трябваше да взема съдбовни решения - дали да се посветя на науката, или на нелегалната борба...", промълви Доган, щом застана лице в лице със себе си от 1984 г. На картината погледът му е тревожен, като на човек, който е на ръба на живота си. А стилът на художника е подобаващ - широки мазки, драматизъм."
Сем. Тадаръкови дълго пази картината в дома си. Решават, че 55-ият рожден ден на Доган е най-подходящ повод да получи портрета. Това е според Светослава единственият, рисуван от натура. Всъщност май Доган няма други портрети.
Някъде преди 35 години Ахмед Доган влязъл в ателието на карловския художник Димитър Лалев и седнал пред статива му - това била стара фурна в кв. Редута" По-късно там полели успеха на изложбата портрети, а Ганчо Карабаджаков - бъдещ зам.-министър на културата, се пошегувал, че вече ще се нарича Ганчо Чернобедров...
Доган прекрачил в света на художника с обикновени дрехи и огън в погледа - като приятел на Румяна - съпругата на Димитър Лалев. Били състуденти от Софийския университет, където учили философия.
Години наред никой не подозирал, че Доган някога е позирал за портрет на художника, познат на широката публика със съвсем различен тип картини - смесица от библейски образи, повлияни от иконописта и Изтока, винаги на ръба на примитива. Платното с гигантски размери изненада галеристи и колеги на художника.
Картината е рисувана, когато Димитър Лалев се заема да направи портрети на кръга си от приятели, спомня си брат му Любо Лалев. Връзката с Доган била съпругата на художника, но и самият Лалев другарувал с колеги от турската общност. Част от тези художници вече живеят и работят в южната ни съседка.
Никой от тези хора тогава не беше ВИП, спомня си и художникът Ганчо Карабаджаков, който също бил сред "моделите" на Лалев. "Тези портрети бяха нарисувани на един дъх въпреки огромните си размери, разказва той. Художникът търсел характера в кръга от приятели, с които общувал, и чрез тях изобразил и собствения си свят. Никога не рисуваше случайни хора, спомня си Карабаджаков. Портретите, нетипични за творчеството на Димитър Лалев, били показани за кратко в малка галерия, която съществувала преди години близо до НАТФИЗ.
После потънали в ателието на автора.
Тадаръкови бяха чули, че съществува портрет на Доган и дойдоха да го искат лично, разказва Любо Лалев. Още тогава имали намерение да му направят подарък. Издирили картината, която по това време била в Сопот в ателието на колега на Димитър Лалев - Иван Томанов.
Братът на Димитър Лалев обаче не помни през години художникът и Ахмед Доган да са поддържали приятелски отношения. Контактите секнали след смъртта на съпругата Румяна. След нейната кончина смъртта надвиснала над дома на художника.
Сега братът на покойния художник е събрал останалите от него картини в ателието му в София. На 17 септември ще ги подреди в изложба на "Шипка" 6. Повечето са големи формати в характерния стил на Димитър Лалев, който е завършил стенопис в Художествената академия и в цялото си творчество е повлиян от нея. Изографисвал е и църкви, сред които малък храм в софийското село Требич. Със творби от колекциите ще се включи Националната художествена геларея, СБХ и другеи институци.
Съдбата е немилостива към Димитър Лалев. Ненавършила 30 години, съпругата му Румяна се самоубива. Лекарите вдигат рамене - шизофрения. Синът им Делян, учил философия, също прави опит сам да сложи край на живота си едва на 26 години. Наследственост, примиряват се близки...
Делян скача от осмия етаж.
Оцелява само със счупен крак. Лекува се в наркокомуна. Пребиват го до смърт насред София. Кой да обърне внимание на един зависим? Отива си тихо след побоя. Шест месеца по-късно и Лалев умира. "А сякаш се държеше, даваше вид, че е преодолял смъртта на Делян. Запази чувството си за хумор. Но не можа да понесе и този удар", казва тъжно брат му Любо, който е 5 години по-малък от Митко. И се опитва да продължи делото му със завещаните от художника бои и платна...
"Трудно се пише за приятел. Особено за човек като Митко Лалев - харизматична и противоречива личност. Силен художник с ярък почерк, който не може да бъде сбъркан с никого, разказва неговата близка Людмила Котарова. - Повече от 15 години живяхме в съседни апартаменти на последния етаж в панелен блок в кв. Слатина. Бяха ни настанили четири млади семейства на приблизително еднаква възраст. Не знам каква беше тази наша карма, но за няколко години всички семейства се разпаднаха. Оказахме се неудачници в личния си живот.
Все пак най-тежкият кръст бе на Митя. Сам отгледа едно трудно и объркано дете. Умно и красиво, но напълно неприспособимо към живота, с някакъв неистов стремеж към самоунищожение, което в крайна сметка постигна.
И Митко рухна. Психически и физически.
За един мой рожден ден ми подари картината "Умореният ангел". Картината ми действаше като терапия. Щом се загледах в ангела, имах чувството, че всичката ми умора и насъбрана отрицателна енергия се стичат като вода и оставам пречистена и примирена.
Когато разбрах, че ще идвам на работа в Братислава, казах на Митя, че на всяка цена искам да покажем негова изложба в културния ни институт. Зарадва се. Специално доведох Митко от София, защото здравето му вече беше доста разклатено.
И пак имах същото усещане, когато бях сама в галерията ни сред Митковите картини. Чувствах се като в храм. Чиста и успокоена. Излишно е да казвам, че изложбата имаше голям успех.
Колко жалко за човека и художника. Ангелът му се умори малко преди да навърши 53 години..."
МИЛА ВАЧЕВА, ЕЛИЦА КАНДЕВА