Периодът на първото десетилетие след Освобождението е време на усилен градеж на младата държава. Неслучайно големите имена в обществен и политически план стават популярни с определението на Симеон Радев - „строители на съвременна България”.
С не по-малка сила това се отнася до деятелите на науката и културата от това време. Иван Вазов казва: „Нямаше нищо, трябваше всичко. И аз писах.” Това важи и за представителите на другите изкуства, в това число и за изобразителното.

През 1881 г. по покана на правителството на Източна Румелия в Пловдив пристига 25-годишният чешки живописец и педагог Ян Вацлав Мърквичка. Той е роден на 23 април 1856 г. във Видим (тогава в Австрийската империя). Учил в Художествената академия в Прага, по-късно и в Мюнхен, младият чех пристига на наша територия с огромно желание за активна дейност. Като учител по рисуване в Пловдивската гимназия той въвежда почти академични порядки и не дели младежите от девойките, които имат нагласа към изобразителното изкуство.
Първата половина от 80-те години на 19 в. превръща Пловдив в основен културен център на България. Причината е и в борбата за бъдещото Съединение, и в съпротивата срещу суспендираната от княз Александър I Търновска конституция. Тук са Петко Славейков, Константин Величков, Иван Вазов, Захари Стоянов и много други истински патриоти и същевременно дейци на изкуството. В тази среда гимназиалният учител (носещ побългареното си име Иван) Мърквичка развива своята дейност като художник, преподавател и организатор на бъдещото българско изобразително изкуство. През 1886 г. прави първата си самостоятелна изложба, а в следващите години – още две съвместно с колегата си от гимназията Антон Митов.
От 1889 г. Мърквичка се установява в София. В Пловдив го връща за кратко организирането на общата изложба, свързана с Изложението (1892 г.), което по-късно се превръща в традиционния Пловдивски панаир. В столицата той е редактор на първото списание за живопис „Изкуство”, излизащо от 1895 г. На следващата година се открива Държавното рисувално училище (бъдещата Художествена академия), на което той е първи директор до 1921 г. През 1918 г. е приет за дописен член на БАН.
Наред с педагогическата работа и ръководните функции в младите български институции творецът оставя богато наследство като художествени произведения. Мърквичка е майстор на пейзажа, илюстрацията, има рисувани стенописи и икони, реалистични портрети. Най-голямо умение живописецът постига в своите картини от живота на народа. В тях той отразява различни събития, обичаи; често рисунките му са плод от неговите обиколки по села и градски пазари. Това, което го отличава от съвременниците му, е изключителната етнографска точност, затова и като художник Мърквичка остава преди всичко с определението „битописец”. Незабравима в това отношение остава неговата „Ръченица”, а и много други творби.
През 1922 г., след повече от четири десетилетия, посветени на културното строителство в България, художникът се завръща в свободната си родина. Там, на 16 май 1938 г., в Прага завършва земния си път творецът с огромни заслуги за изграждането и утвърждаването на младото изобразително изкуство у нас.

Верослав МАНОВ