Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Диана ПОПОВА
Янаки Манасиев (1932 - 1978) несъмнено е бил магнетична личност. Студентите му от Великотърновския университет и днес говорят с възхищение за своя учител. Бях останала с впечатлението, че художникът е преподавал там дълги години, а се оказа, че е било съвсем за кратко - от 1977 до смъртта си. Особената магнетичност обаче е останала в картините му, представени в зала “Райко Алексиев”.
Събрани са от различни галерии в столицата и страната. При това положение е странно, че произведенията не са датирани. Така само можем да се догаждаме кога са създадени, започвайки от факта, че Янаки Манасиев е завършил Художествената академия през 1958. Вероятно е например, че реалистично-идеалистичният “Портрет на момиче” е правен скоро след дипломирането, че картини в стилистиката на “Каменар” са рисувани в началото на 60-те, когато на мода излизат монументално-обобщените фигури сред сурови структури в мръснобяло, сиво и графитеночерно. Може би и “Родопчанка” следва общите увлечения към типизирани фигури в носии от онова време. От друга страна, виждаме дълга поредица от зрели произведения, изпълнени всяко в собствена стилистика. Тези различия напомнят думите на Пикасо, че всеки обект поставя различен проблем и налага свой стил. В “Композиция” трите женски фигури и кучето са очертани експресивно, с резки тъмни линии, а многоцветието на фона създава впечатление за простор и хълмове в далечината. “Епилог” напомня “Бягството в Египет”, като зад ъгловатите фигури на хората и магарето са ъгловатите скали на пейзажа. Своеобразен връх в експресивната насока са “Коне” - динамична плетеница от сини, черни и бели линии, сред които едва се различават напрегнато сгънатите ездачи.
Пищното тяло на гола дама, самоуверено излегната на червен диван, е допълнително очертано с контур. Към него можем да прибавим серия от светли и яркоцветни композиции, представящи галерия от индивидуалности, деликатно загатнати характери и настроения. Дамите седят по столове и фотьойли, преметнали крак връз крак, вглъбени в себе си или откровено позиращи. И върху тях художникът експериментира - ту с динамични мазки отдясно наляво, както е при портрет на жена с червена рокля, ту с нежни нюанси в доминиращо бяло, като тъмните акценти са косата и обувките, ту с изцяло плоски декоративни петна, както е при “Момиче в розово”.
Изключително впечатлява композицията “Голи тела” - експресивни очертания на мощни обеми, на места подчертани в бяло, бегло набелязани лица. А платното, непокрито с боя, допълва с фактурата си общото излъчване.
В интериорите неизменно виждаме и натюрморти - купи с плодове, чаши, кани, драперии на покривките. Те определено присъстват и влияят на настроението, макар да не са основен елемент в композицията. В “Очакване” подчертават напрежението на стаената фигура; в “Портрет на В.” допълват интелектуалното излъчване на жената; в “Моите родители” плодовете са част от ведрото градинско настроение на композицията. Между другото пред шезлонга на бащата виждаме набелязана делва, останала ненарисувана. Парадоксално, но картината съвсем не изглежда недовършена.
Картините на Янаки Манасиев са особено призивни. От пръв поглед разбираш цялото, но в същия този момент се увличаш в детайли, мазки, очертания, цветове...
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.