Никола Танев
| Никола Танев | |
| български художник живописец | |
| Роден |
5 декември 1890 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | импресионизъм |
| Жанр | портрет, пейзажна живопис |
| Академия | Парижка академия за декоративни изкуства |
| Учители | проф. Пол Реноар и проф. Манжан |
| Направление | живопис |
| Повлиян | Клод Моне |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Танев |
| Майка | Елисавета Танева |
| Съпруга | Димитрия Георгиева (Миша) |
| Деца | 2 |
| Подпис |  |
| Никола Танев в Общомедия | |
Никола Димитров Танев е български художник живописец, един от изтъкнатите български художници-пейзажисти с жизнерадостен колорит. Уредил е 55 самостоятелни изложби – 28 в България и 27 в чужбина. Неговото ателие и жилище в София са превърнати в музей.
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 5 декември 1890 г. в Свищов в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му произхожда от богат свищовски род, занимава се с търговия и притежава фабрика във Влашко. Той е един от хората, помогнали организирането и въоръжаването на Ботевата чета. След Руско-турската война семейството се завръща в Свищов, а по-късно се премества в Княжево край София, където бащата работи като контрольор в спиртната фабрика. Имат общо 6 деца – Стефан, Никола, Методи, Нела, Маруся и Софи[1]. Брат му Стефан става известен журналист, главен редактор на вестник Утро.
Още преди да завърши гимназия, през 1905 г.Никола предприема пътуване до Париж с баща си и брат си Методи[2] и прекарва няколко години в печатарското училище в Ноази льо Гран, Сен-е-Оаз[3]. В периода 1908 – 1912 г. учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. През 1910 г. посещава Клод Моне и става негов ученик[4]. През през 1912 г. се завръща в София и прави първата си изложба в Тръпковата галерия в София, която има голям успех.
Пътешествия и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Танев пътува много и за около 40 години обикаля много страни в Европа: Париж, Стокхолм, Берлин, Рим, Мюнхен, Венеция, Милано, Виена, Варшава и много други.
След Първата световна война живее със съпругата си Миша за известно време в Германия. В края на 1921 г. пристига в Манхайм, където е поканен да направи изложба в престижното Манхаймско художествено дружество, което по това време се помещава в Художествената галерия Манхайм. [5].
В периода 1921 – 1923 г. живее и прави изложби в Австрия и Германия.
Танев пътува много и в България, посещава Подбалкана, Тракия, Родопите, Черноморието и Добруджа. През 1926 г. прави изложбата „Едно лято в България“. На следващата година посещава Карлово и се връща там многократно през следващите години. От 1927 г. започва карловският му цикъл с пейзажи, отразяващи пазарите, дворовете, къщите с бели стени и много саксии, кръчмички и воденици – всички озарени от слънцето. Тук се оформя характерният му ярък и цветист колорит. Същата година прави изложба в София, която се отличава коренно от всичко дотогава. В края на годината се отправят с Миша със самолет за изложба в Прага и те са първите български пътници на задгранично пътуване.[3]
След изложбата в Прага следват Бърно и Венеция и през пролетта на 1928 г. семейството е в Рим. Значителна част от картините на изложбите му са откупени и остават в обществени и частни колекции в Европа.
През 1931 г. семейството си закупува апартамент в София.
Никола Танев е излагал свои творби на 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др.
След 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]
След Деветосептемврийския преврат Никола Танев е обявен за „буржоазен художник“ и е задържан, както и други художници, писатели, журналисти, музиканти, обявени за народни врагове – Константин Щъркелов, Александър Добринов, Александър Божинов.[2][6] Арестуван е на 26 септември 1944 година. Не са му повдигнати обвинения. В ареста е инквизиран, затворен е в Дома на слепите, където е убит Райко Алексиев. В края на годината го преместват в Централния затвор. Там в двора му среща арестувания си брат Стефан Танев, като и двамата са толкова променени от изтезанията, че едва се разпознават.[7] По-късно е затворен под стълбището („кучешкото помещение“) в дома на Александър Буров на ул. „Московска“ 41.[8][2] Пуснат е от затвора благодарение на ходатайства, сред които е това на Валентина Чимширова, племенница на генерал Владимир Заимов, с която има две деца.[8] След това Танев рисува предимно пернишките мини и булевардите на София. Включва се в бригадирското движение като бригадир на линията Перник – Волуяк и Ловеч – Троян.[4] Здравето му е сериозно увредено от мъченията и скоро получава инсулт и се парализира през 1949 г. През 1951 г. получава инфаркт на миокарда, страда и от тежка невроза, връхлитат го мисли за самоубийство. Самият той оставя записка: „Крум Кюлявков е мой физически убиец. Той ме задържа на 26 септември 1944 г. в Дирекцията на милицията. Без причина, а само за да ми вземе квартирата, която не му хареса“.[8]
През последните 14 години от живота си, когато е инвалид, е подвижна само лявата му ръка. Създава две картини с нея, които не се знае къде се намират.[4] През 1955 г. е обявен за заслужил художник и така със съпругата си могат поне да преживяват.[8]
Умира на 23 юли 1962 г. в София след втори инфаркт. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Института за изобразително изкуство към БАН, като къщата му днес е музей.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
На 23-годишна възраст Никола Танев се жени за Димитрия Георгиева (Миша), учителка[3]. През 1933 – 36 г. има връзка и с Валентина Чемширева, от която има две деца[2][3].
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Танев. Спомени (том I и II). София: Български художник, 1971/1983.
- Никола Танев. Манхаймски дневник. София, 2008, ISBN 978-954-92323-1-8
- Атанас Божков. Никола Танев. Монография. София: Български художник, 1956.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Първанова, Мариана. Бащата на Никола Танев помагал на Ботевата чета // Монитор, 7 август 2010. Архивиран от оригинала на 17 декември 2014. Посетен на 22 януари 2021.
- ↑ а б в г Ценкова, Искра. Магьосникът на българските слънца // Тема (13 (284)). 2 април 2007. Архивиран от оригинала на 2013-04-03. Посетен на 22 януари 2021.
- ↑ а б в г Никола Танев, един европеец в българския пейзаж // Площад Славейков. 14 януари 2021. Посетен на 22 януари 2021.
- ↑ а б в Георги Генов. Никола Танев // artprice.bg. Посетен на 22 януари 2021.
- ↑ Един от двата скицника, които художникът изпълва с рисунки и бележки по време на престоя си в Манхайм, през 2009 г. е публикуван във факсимилна форма от Аукционна къща „Виктория“ (текст: Ружа Маринска)
- ↑ Аврамов, Димитър. Затворническата съдба на Никола Танев // kultura.bg. 14 февруари 2013. Посетен на 22 януари 2021.
- ↑ Николов, Тони. Бленувана София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. , 97, 150 - 154.
- ↑ а б в г Николов, Тони. Бленувана София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 150 - 154.
|
