Владимир Свинтила за Иван Милев Не бях престанал да бъда националист и патриот, но чуждият културен тип ми действаше по-силно. Провансалската земя бе влязла в легендата, в преданието и след това в житията на местните светци, и след това в поезията на труверите, и след това в пейзажа. Моята собствена земя оставаше като чист наглед, неосенена от трудовете на поета и художника. Понякога ми хрумваше, че същото би трябвало да стане и с българската земя - че романът, поезията и пейзажната живопис трябва да ни разкрият духовното в тази пръст. Писателят или поетът трябваше да се върнат една епоха назад, за да го осъществят. Част от художниците се бяха заели с решаването на задачата. Над всички за мен стоеше грандиозният Ив. Милев. Милев бе пръв и единствен нарисувал българското селско християнство. В неговата живопис са душите ни, нравите ни, надеждите ни, острите ни профили и облите ни гърбове, твърдите ни дълги пръсти, които хващат кораво кавала или брадвата. В Ив. Милев имах това, което цивилизацията на Окситания ми даваше като цяло: молитвата в катедралата и цъфналото дърво на нивата.
|