Главная » Статьи » Личности

Цанко Лавренов - ученикът на Захарий Зограф

Цанко Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Дядо му Лаврентий бил книжовник, преписвач на католически ръкописи. Преписал е и католическата преработка на Паисиевата история. Цанко Лавренов завършва Френски колеж в Пловдив и частно художествено училище във Виена (1921-1922). През 1925 г. пътува до Италия да се запознае с изкуството на италианските художници. Като самоук художник утвърждаването му сред възпитаниците на Художествената академия е свързано с много разочарования. По повод негова изложба, за едни и същи картини в пресата се появяват и възторжени и отрицателни отзиви. Оценили неговия изключителен талант, някои видни български творци му оказват безкористна подкрепа. Помагат му да отиде до Атонските манастири, където художникът навлиза надълбоко в света на старобългарското и византийско изкуство. Там преоткрива нови истини за българската история.

Утро в Карея, Цанко Лавренов

Своеобразието на неговото светоусещане и пресътворяване го откроява сред многобройните представители на канона. През 1963 г. е удостоен със званието "Народен художник". Цанко Лавренов е инициатор на битката за спасяването на старинната част на Пловдив. В колектив с други български художници допринася за повишаване равнището на Пловдивския мострен панаир. Печели конкурси за емблема на панаира и за оформление на българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 година. Заедно с Данаил Дечев и Витко Бабаков урежда шест съвместни изложби (1926-1929) - още при първата от тях картината му "Иконописецът" е откупена за градската художествена галерия. Това е първото му официално признаване (1926) и важен етап в творческото му развитие. През следващите години той създава редица от най-хубавите си творби в подчертан български национален стил. Основна тема на творчеството му са старите градове и манастири, като изключително място в него заемат пейзажите и композициите от Пловдив.

Цанко Лавренов твори и в областта на графиката - известни са неговите 12 "пловдивски пощенски карти гравюри ("Старият Пловдив, Хисар капия, "Ламартиновата къща, "Кулата на Сахаттепе, "Джамбазтепе, "Имарет джамия, "Новият мост на Марица и други). От 1933 година името му неизменно е свързано с оформлението на експозициите в Международния панаир, за целта една година по-късно заедно с Данаил Дечев и Златьо Бояджиев създават специално ателие. Лавренов сътрудничи на независимия информационен вестник "Победа (1930-1936) и с илюстрации на списание "Детски живот (1930-1947). Изявява се като художествен критик и изследовател на изкуството, автор е на монографията "Златьо Бояджиев" (1958) - художник, с когото го свързва близко приятелство.

Лавренов живее в Пловдив до 1940 година, след това се установява в София. Умира на 16 декември 1978 г. в София. Днес Художествената Гимназия в Пловдив носи неговото име.

Като самоук художник, търсещ своя собствен творчески път, Цанко Лавренов първоначално "рисува както може, сам, по усет, по собствен избор". "Много трудно е било на младия самоук художник да се ориентира бързо и да намери сам правилен път на художествено развитие" (Мара Цонева). Затова най-ранните му творби представляват едно преминаване през различни стилове - от наивно-реалистичен до модерния по онова време сецесион, но още тогава Цанко Лавренов съзнава, че това е най-лесният път, по който можеш да се плъзнеш към подражателство. Той чувства, че западните модерни художествени течения, колкото и да са популярни в България, остават чужди за неговия дух, защото са посети и отгледани на чужда почва. Те не носят в себе си онова, което се съдържа в понятията "родно българско", затова младият художник се оглежда в българското църковно изкуство от последните няколко века.

Цанко Лавренов започва да обикаля из близките на Пловдив манастири. Често посещава Бачковския манастир, където освен стенописите, изучава и ръкописите в манастирската библиотека, изпъстрени с миниатюри. Пловдивските църкви издигнати през Възраждането също стават обект на неговите изследвания. Неколкократно посещава Рилския манастир. В процеса на това търсене той открива своя истински учител - Захари Зограф.

"Стенописите на Захарий Зограф в Бачковския манастир бяха истинско откровение за мен. Това беше пътят, който търсех и по който исках да вървя", споделя съм художникът. Той е впечатлен от вписването на светските портрети на възрожденски българи със специфичното за тяхното време облекло в манастирската среда и иконографския канон.

Следвайки Захарий Зограф, Цанко Лавренов постепенно започва да оформя и своя "иконен" стил. Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка "Иконописец", от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в споменатия вече стил. Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх в който ще бъдат пейзажите от Св. Гора.

Света гора, където художникът пребивава през 1935/36 г., оказва силно влияние върху него. Цанко Лавренов прекарва дълго време в манастирските библиотеки, наблюдава иконите и стенописите, става свидетел на живота на атонските монаси. Всичко това неусетно и за самия него се запечатва в сърцето и душата му.

Хилендарският манастир, Цанко Лавренов

"...Пътищата из Света гора напомнят някогашните наши родопски пътища - и те са на някои места покрити с калдаръм. Тези пътища като ленти се извиват по снагата на Света гора и като ходиш по тях на всяка стъпка ти предлагат величествени красоти за съзерцание. Пътищата шарят и се преплитат в разни посоки. А там, където пътят върви по самото било на този планински полуостров, от там като погледнеш на изток или запад пред взора ти се разстилат вълшебни гледки - един надиплен терен, всред който в светли багри пъстреят или са се смълчали засенчени гори, ливади, лозя и архитектурни ансамбли от манастири, скитове, килии, параклиси. А когато пък небето е заоблачено и слънчевите лъчи от време на време намират процепи и осветяват морето или хълмистия терен, или само някой живописен манастир, гледката е такава, че ти мислиш, че всичко това е режисирано и подредено от художник, който иска да ти покаже вълшебството на багрите и въздействуващата сила на формите, сенките и светлината..." Цанко Лавренов. Откъс от мемоарна книга на художника "По стръмната пътека"



Источник: http://www.pravoslavieto.com/art/shkoli/samokovska/1896-1978_Lavrenov.htm
Категория: Личности | Добавил: jivi (12.12.2008) | Автор: Емил Паралингов
Просмотров: 4530 | Рейтинг: 3.5/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]